Разбрах, че го обичам в един влак. Дотогава си мислех, че е лятна авантюра, приключение, секс, страст… Връщахме се от море и той беше с някаква инфекция и висока температура. Бяхме изморени, а пътуването дълго. По едно време, в онзи влак усетих как се унасям, как той ме придърпва към себе си, прегръща ме и слага ръката си на лицето ми, за да ме пази от светлината на лампата в купето. Въпреки болката и температурата се грижеше аз да съм добре! Тогава разбрах, че го обичам. Един малък жест ми казваше повече от хиляди думи.
Онзи влак отдавна пристигна на своята гара, но оттогава вече седем години аз пътувам в един друг влак – влакът на любовта. Пътувам през сезони, през години, през празници и делници, през победи и загуби, през научени уроци, през вълнения, емоции, сбъднати мечти, свежи летни утрини и осветени от свещи зимни вечери, през съкровенни разговори и мигове на мълчание, през страстни нощи и моменти на уединение, през откровения, промени, съмнения, вдъхновения – през всички емоции, които съпътстват една любов.
Понякога влакът забавя ход, друг път се устремява напред, втурва се, зашеметява ме. Понякога спира за малко на някоя гара, за да изпусне парата, и после потегля отново… Понякога навлиза в тунели, светлината изчезва, но миг след това се появява отново още по-заслепителна отпреди.
Първата година след раждането на детето е като тунел за любовта. Не ме разбирайте погрешно! Обичам силно детето си и всеки ден благодаря, че се е появило в живота ми! Но за една любов тези месеци, в които всичко се променя, обръща, пренарежда, са сериозно изпитание! Ресурсите се преразпределят и изведнъж имаш от всичко по-малко: по-малко време, по-малко сън, по-малко интимност, по-малко разговори, по-малко тишина, по-малко лично пространство, по-малко докосване, секс, пари. Умората се натрупва заедно с неизмитите съдове, петната по дрехите, мръсните пелени и огромното ти желание всичко да бъде идеално, да бъдеш супер-майка! Познато ли ви е това усещане, момичета? Имало ли е моменти през първата годинка от раждането на детето (особено първите месеци), когато сте спали 4-5 часа на пресекулки, успокоявали сте с часове плачещо дете, пазарували сте, сготвили и подредили, гукали сте, пели сте песнички и в един момент усещате как държите в ръце една стъклена чаша, а у вас напира огромното желание да я запратите с все сила в пода? Или просто да тръшнете вратата и да избягате поне за час? Или поне да изкрещите? Хайде, признайте си, момичета!
Ето за този тунел говоря! В този тунел навлиза любовта, когато се фискираме върху родителството и стремежа да бъдем супер-майки, забравяйки за собствените си нужди, пренебрегвайки мъжа, с когото сме създали това дете!
И, да, съвсем нормално е през първите месеци след раждането да бъдем обсебени от детето си! То наистина има нужда от пълната ни отдаденост, докато започне да се изправя, пълзи, докато бъде захранено. Въпросът е да не пропуснем момента, в който да преоткрием себе си и любовта си в новия контекст. Въпросът е да не позволим „привързаното родителство“ да се превърне във фанатизирано родителство, в 24-часова фабрика за отглеждане на дете!
Защото ако една жена слезе на гара Мама ЕООД и остане там твърде дълго, нейният влак на любовта ще отпътува без нея. Един ден тя ще събуди, ще разбере, че е сама на пустия перон, че децата й са пораснали и са се качили на своите собствени влакове, и че онзи, с който ги е създала, от години не е неин спътник…
Отдавана съм разбрала, че клетви от типа „докато смъртта ни раздели“ са наивни илюзии. Онова което може да ни раздели много преди смъртта са саможертвата, самоотричането, себеотказването (макар и в името на детето!), умората, неизказаните думи, анастезираната еротика, липсата на внимание, усилие, желание да разбереш другия. Раздялата идва, когато се откажем да поддържаме огъня, да изненадваме, да подкрепяме, да докосваме, да присъстваме за другия!
И никоя жена няма право да обвинява децата си за изгубената любов, защото само ние жените държим в шепите си искрата и от нас зависи дали ще я разпалим или ще й позволим да угасне!
Мисля за всички тези неща, докато правя шоколад. Смесвам маслото с какаото и бъркам, докато се слеят в мека, кадифена, сладко-горчива прегръдка. Изливам го във форми, разнообразни като самата любов. Шоколадът е един от начините, по които му казвам „Обичам те“ , но знам и много други! И няма да се уморя да откривам нови и нови! Защото искам да продължа да се возя в онзи влак, в НАШИЯ влак, и той да ме държи в прегръдката си и да пази очите ми от ярката светлина, докато спя, а наоколо да ехти детски смях!
Шоколад (за влюбени)
Продукти:
- 2 с.л. какаово масло
- 2 с.л. кокосово масло
- 2 с.л. клeнов сироп (или течен мед)
- 2-3 с.л. сурово какао
- 4-5 с.л. кокосова сметана
- Силиконови формички
Приготвяне:
За да получите кокосова сметана ви е необходима консерва пълномаслено кокосово мляко, която да престои няколко часа в хладилник. След отварянето й, сметаната се отделя на повърхността. Можете да използвате останалата сметана, както и течността за приготвяне на смутита, кремчета или крем-супи.
Какаовото и кокосовото масло се разтопяват на водна баня. Добавя се кленовият сироп и всичко се разбърква добре. Изсипват се какаото и сметаната и се разбърква до хомогенна смес.
Сместа се разпределя във формички и шоколадът се оставя няколко часа във фризера, за да стегне.
Вади се от формичките непосредствено преди сервиране.
It‘s simple: we drink vegetable juice as often as possible to get healthy nutrients and we eat sweet dessert as rarely as possible for the sheer purpose of experiencing pleasure!
